May 10, 2005, 2:10 PM

Белите утрини

  Poetry
1.8K 0 3

Белите утрини

 Вървя по красиви улици
 и усещам белите утрини.
 Не искам да бъда това, което си ти,
 не искам ,защото знам как ме нарани.

 Не искам да помня усмивката ти,
 не искам да виждам света в който си.
 Не искам да спирам да живея така,
 щастлива с приятелската топлина.

 Моята надежда беше ти,
 но да ме обичаш - забрави!
 Мразя как постъпи с моята мечта,
 мразя как погуби любовта.

 Но аз живея и не съм сама,
 живея и гледам белотата на утринта.
 Пея с топлината на деня,
 за да кажа днес, сега, 
 че успях да  преживея любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...