Radostta_ (Ема Кирилова) Radostta_ (Ема Кирилова)
8
May 10, 2005, 2:10 PM

Белите утрини

  Poetry
1.8K 0 3

Белите утрини

 Вървя по красиви улици
 и усещам белите утрини.
 Не искам да бъда това, което си ти,
 не искам ,защото знам как ме нарани.

 Не искам да помня усмивката ти,
 не искам да виждам света в който си.
 Не искам да спирам да живея така,
 щастлива с приятелската топлина.

 Моята надежда беше ти,
 но да ме обичаш - забрави!
 Мразя как постъпи с моята мечта,
 мразя как погуби любовта.

 Но аз живея и не съм сама,
 живея и гледам белотата на утринта.
 Пея с топлината на деня,
 за да кажа днес, сега, 
 че успях да  преживея любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Кирилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0