Белият мрак

Белият мрак по лицата ни

рисува смразяващи сенки,

демонични и зловещи гримаси...

Злоба, ненавист, омраза –

оставят следи като по платно,

извайват човешкия ни лик...

Но защо трябва да сме такива?!

Прикриваме мрачната си същност

под бялото було на невинността...

Забравяме истината, лъжем –

себе си, околните, света...

Кому е нужна подобна лъжа?!

Белият мрак по душите ни

прогонва любовта,

убива приятелството...

Остава само празнота,

болезнена, зловеща самота,

която се просмуква във всичко...

Белият мрак обгръща сърцата ни,

с парещ лед ни оковава,

божествената ни същност осквернява...

Вече сме продадени демони,

откупени от нас самите,

за да робуваме сами на себе си...

Да трупаме мрак – товар,

който остава с нас до гроб...

Присъда, която пудрим с белота,

с изкуствена, театрална доброта...

Белият мрак – наркотик,

който ни убива с усмивка –

презрителна, лицемерна и зла...

А и ние се усмихваме – излъгани...

С лесната печалба, подарък от Злото,

мислим, че ще бъдем щастливи...

Краткотрайна е Илюзията,

но душите ни вечно ще останат опетнени...

с мрак, пропити с мрак...

Белият мрaк ни обсебва – неусетно...

като миг... Пази се!...

Я се опомни!!!

Дай малко светлина на света!

Не посягай с мръсна, злобна ръка,

не докосвай така мечтите...

ще ги опетниш...

Не  ти е нужен мрак...

Само трябва да си добър...