Колодата Господ я беше премислил.
Ти тегли Вале, аз пък Дама!
Живота полвината с теб сме прелистили
в играта "Семейство" - за двама.
В косите среброто е вече накичено.
Ти даже отдавна си "мама".
Аз вече задъхано казвам: Обичам те!
Ти готвиш за пет, не за двама.
Ергените щерката май са обкичили.
Синът ни пак с друга мадама.
Тревожно мърмориш, а знам, че обичаш ги.
И с теб си оставаме двама...
В стихове казвам ти толкова истини...
Тук няма лъжа и измама!
А твоите сълзи, попили по листите,
награда за мен са голяма!
© Красимир Дяков Всички права запазени