Белота

С полета на бяла птица,

бях във твойте сетива.

В сноп прекършена пшеница

самотата избуя във светлина.

С полета на бяла птица,

бях във твоята душа.

С жезъла на свята жрица,

реех те в прозрачна синева.

И се сливаше със моя полет

в полъха на южен цвят,

във сърцето ти бях пролет -

тънех във страдален свят.

И  за тебе с белота летях -

скършени криле във мрака.

С тебе в адски огън да горях,

пак твойта птица бях.