11.09.2009 г., 17:08 ч.

Белота 

  Поезия » Любовна
504 0 1

Белота

 

С полета на бяла птица,

бях във твойте сетива.

В сноп прекършена пшеница

самотата избуя във светлина.

 

С полета на бяла птица,

бях във твоята душа.

С жезъла на свята жрица,

реех те в прозрачна синева.

 

И се сливаше със моя полет

в полъха на южен цвят,

във сърцето ти бях пролет -

тънех във страдален свят.

 

И  за тебе с белота летях -

скършени криле във мрака.

С тебе в адски огън да горях,

пак твойта птица бях.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??