Белота
С полета на бяла птица,
бях във твойте сетива.
В сноп прекършена пшеница
самотата избуя във светлина.
С полета на бяла птица,
бях във твоята душа.
С жезъла на свята жрица,
реех те в прозрачна синева.
И се сливаше със моя полет
в полъха на южен цвят,
във сърцето ти бях пролет - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация