Белота
С полета на бяла птица,
бях във твойте сетива.
В сноп прекършена пшеница
самотата избуя във светлина.
С полета на бяла птица,
бях във твоята душа.
С жезъла на свята жрица,
реех те в прозрачна синева.
И се сливаше със моя полет
в полъха на южен цвят,
във сърцето ти бях пролет - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up