Белота
650
0
1
Белота
С полета на бяла птица,
бях във твойте сетива.
В сноп прекършена пшеница
самотата избуя във светлина.
С полета на бяла птица,
бях във твоята душа.
С жезъла на свята жрица,
реех те в прозрачна синева.
И се сливаше със моя полет
в полъха на южен цвят,
във сърцето ти бях пролет -
тънех във страдален свят.
И за тебе с белота летях -
скършени криле във мрака.
С тебе в адски огън да горях,
пак твойта птица бях.
© Ванина Константинова All rights reserved.
!