Белязана

in4ety73 (МанДарини)
4 3

5.12.2010 г., 21:18 ч.

Поезия » Любовна

886 0 2

Заби се в моето сърце

стрела, но не на Купидона...
И изписа се на моето лице

на душата стона...

Един е образът в очите,

красив, но плашещ и студен...

И умира там в гърдите

едно сърце, на болката във плен...

Раните зарастват бавно,

но една не ще да зарасте,
а очите търсят жадно

образа от мъртвото сърце.

Образът гори и разрушава опустялата душа,

а надеждата изтлява под крилете на нощта...

На лицето се изписва самота,

косите ми не могат да я скрият...

Напразно тичам във дъжда,

капките белега не ще изтрият...

Белязана съм образа ти аз да нося

и той ме буди от съня...

Но пощада как да си изпрося,

за това, че не мога да те запленя...?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.