Белязана
Заби се в моето сърце
стрела, но не на Купидона...
И изписа се на моето лице
на душата стона...
Един е образът в очите,
красив, но плашещ и студен...
И умира там в гърдите
едно сърце, на болката във плен...
Раните зарастват бавно,
но една не ще да зарасте,
а очите търсят жадно
образа от мъртвото сърце.
Образът гори и разрушава опустялата душа,
а надеждата изтлява под крилете на нощта...
На лицето се изписва самота,
косите ми не могат да я скрият...
Напразно тичам във дъжда,
капките белега не ще изтрият...
Белязана съм образа ти аз да нося
и той ме буди от съня...
Но пощада как да си изпрося,
за това, че не мога да те запленя...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МанДарини Всички права запазени
