Белязана
Заби се в моето сърце
стрела, но не на Купидона...
И изписа се на моето лице
на душата стона...
Един е образът в очите,
красив, но плашещ и студен...
И умира там в гърдите
едно сърце, на болката във плен...
Раните зарастват бавно,
но една не ще да зарасте,
а очите търсят жадно
образа от мъртвото сърце.
Образът гори и разрушава опустялата душа,
а надеждата изтлява под крилете на нощта...
На лицето се изписва самота,
косите ми не могат да я скрият...
Напразно тичам във дъжда,
капките белега не ще изтрият...
Белязана съм образа ти аз да нося
и той ме буди от съня...
Но пощада как да си изпрося,
за това, че не мога да те запленя...?
© МанДарини All rights reserved.
