8.06.2022 г., 23:34  

Белязани

738 1 2

Беляза ни и ни посочи с пръст,

защото ни обикна и избра.

Водовъртежът скромния ни ръст

погълна хищно в своите недра.

 

Избълва ни и ни запрати вдън

води необуздани и не спря,

докато страховитият ни сън

не оживя и смъртно изтерза.

 

Удавници и жертви в синя плът

не ще потънем в калната вода.

От любовта си режем къс по къс,

за да напуснем долната земя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изобразява личната ми борба напоследък с превратностите на живота. Благодаря за вниманието, Мария! 💜
  • Запитах се защо това стихотворение не е привлякло вниманието на пишещите тук? Не открих отговора. Аз го намирам за много силно, мъдро и ми направи страхотно впечатление, Светличка! Вплитането на елементи от познатата приказка го прави още по-ценно и интересното е, че то цялото ми звучи като една метафора. Поздравявам те за това твое произведение, скъпа!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...