Белязани

Poetry » Love

741 1 2

Беляза ни и ни посочи с пръст,

защото ни обикна и избра.

Водовъртежът скромния ни ръст

погълна хищно в своите недра.

Избълва ни и ни запрати вдън

води необуздани и не спря,

докато страховитият ни сън

не оживя и смъртно изтерза.

Удавници и жертви в синя плът

не ще потънем в калната вода.

От любовта си режем къс по къс,

за да напуснем долната земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Изобразява личната ми борба напоследък с превратностите на живота. Благодаря за вниманието, Мария! 💜

2022-06-12T15:21:08+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Запитах се защо това стихотворение не е привлякло вниманието на пишещите тук? Не открих отговора. Аз го намирам за много силно, мъдро и ми направи страхотно впечатление, Светличка! Вплитането на елементи от познатата приказка го прави още по-ценно и интересното е, че то цялото ми звучи като една метафора. Поздравявам те за това твое произведение, скъпа!

2022-06-11T21:35:06+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0