13.11.2008 г., 7:54

Беше...

Поезия » Любовна

769 0 2

Беше толкова нежен,
беше истински бог!
На любов ме обрече
и уби ме с любов!

Толкоз мило говори,
че повярвах ти аз.
И с лъжите си твои
паднах в мрежите пак!

Но след миг на наслада
осъзнах се, уви!
Ти не си този ангел,
а си демон, обвит с лъжи!

Беше друг в моите мисли!
Беше друг в нощта!
Но сутринта, още щом събудих,
пред мен стоеше реалността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dark_winged (Мирела Шопова)

Понякога нещата не са такива, каквито изглеждат... Но е ужасно тежко, когато откриеш заблудата, особено ако си обичал... Чудесно стихотворение си написала, Димитрина! Продължавай в същия дух!

2008-11-13T15:06:30+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Тъжно е след такава Любов да се събудиш в реалността!Поздрави - хубав стих!

2008-11-13T10:20:02+02:00

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0