Беше хладна нощ с пречупени мъгли
Беше хладна нощ с пречупени мъгли.
Ветровете сляха своите бесове в ураган...
Ветрове ли? - Не! Отново беше ти...
От болка полумъртво разпилян...
Беше хладна нощ и знаех - ще боли,
когато стъпките ти гаснеха в тишината.
Не ме отрече.Но заслужавах го, уви!
Не ми го върна, стаи го в душата...
Беше хладна нощ - умираха звезди,
прости ми пак, вече няма (обещавам).
От познатите клишета, омръзна ти нали?
Глупачка съм, да те имам (а да те наранявам)...
Беше хладна нощ и ти отново ми прости,
отиде си покварен, тъжен, тъмнолик...
Но утре, нова съм! Достойна да стоя до теб.
Щом можеш да прощаваш, просто си ВЕЛИК!
П.П. На мен лично не ми допада. Знам, че има какво да се иска още от стиха... но го публикувам по желание на kpucu (една от най-добрите ми приятелки). Обичам си те и помни, че щом прощаваш - си ВЕЛИКА!
А ето го и редактирано от Романтик, когото много уважавам и искрено му благодаря за това, че е отделил от ценното си време, за да направи от стиха ми истинска поезия! Благодаря отново!!!
Бе хладна нощ с пречупени мъгли.
Където ветровете сляха бесове във урагани...
Ветрове ли? - Не! Отново беше ти...
От болка полумъртво разпиляван...
Бе хладна нощ и знаех - ще боли,
когато стъпките ти гаснеха във тишината.
Не ме отрече. Но заслужих го, уви!
Не ми го върна, скри го във душата...
Бе хладна нощ - умираха звезди,
прости ми, вече няма (обещавам).
Познатите клишета, омръзнаха нали?
Глупачка... да те имам (и те наранявам)...
Бе хладна нощ и ти отново ми прости,
отиде си покварен, тъжен, тъмнолик...
Но утре, нова съм! Достойна да стоя до теб.
Щом можеш да прощаваш, просто си ВЕЛИК!
--------------
П.П. Моля, чувствайте се свободни да ме критикувате и да ме "редактирате"... Това за мен не означава обида, точно обратното - ще съм ви много благодарна! :)
Ветровете сляха своите бесове в ураган...
Ветрове ли? - Не! Отново беше ти...
От болка полумъртво разпилян...
Беше хладна нощ и знаех - ще боли,
когато стъпките ти гаснеха в тишината.
Не ме отрече.Но заслужавах го, уви!
Не ми го върна, стаи го в душата...
Беше хладна нощ - умираха звезди,
прости ми пак, вече няма (обещавам).
От познатите клишета, омръзна ти нали?
Глупачка съм, да те имам (а да те наранявам)...
Беше хладна нощ и ти отново ми прости,
отиде си покварен, тъжен, тъмнолик...
Но утре, нова съм! Достойна да стоя до теб.
Щом можеш да прощаваш, просто си ВЕЛИК!
П.П. На мен лично не ми допада. Знам, че има какво да се иска още от стиха... но го публикувам по желание на kpucu (една от най-добрите ми приятелки). Обичам си те и помни, че щом прощаваш - си ВЕЛИКА!
А ето го и редактирано от Романтик, когото много уважавам и искрено му благодаря за това, че е отделил от ценното си време, за да направи от стиха ми истинска поезия! Благодаря отново!!!
Бе хладна нощ с пречупени мъгли.
Където ветровете сляха бесове във урагани...
Ветрове ли? - Не! Отново беше ти...
От болка полумъртво разпиляван...
Бе хладна нощ и знаех - ще боли,
когато стъпките ти гаснеха във тишината.
Не ме отрече. Но заслужих го, уви!
Не ми го върна, скри го във душата...
Бе хладна нощ - умираха звезди,
прости ми, вече няма (обещавам).
Познатите клишета, омръзнаха нали?
Глупачка... да те имам (и те наранявам)...
Бе хладна нощ и ти отново ми прости,
отиде си покварен, тъжен, тъмнолик...
Но утре, нова съм! Достойна да стоя до теб.
Щом можеш да прощаваш, просто си ВЕЛИК!
--------------
П.П. Моля, чувствайте се свободни да ме критикувате и да ме "редактирате"... Това за мен не означава обида, точно обратното - ще съм ви много благодарна! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
