Беше късна есен...
Посветено на К., която реши, че приятелството е безсмислена борба!
Беше късна есен, но не падаха листа.
Беше мъртво време и имаше разбити сърца.
Трябваше да очаквам този пречупен ден,
стояща безмълвно като прострелян елен.
Беше късна есен, нямаше и мъгла.
Беше някак тъмно и в моята душа.
Не трябваше да посявам тези семена
от несъществували никога времена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Векова Всички права запазени
