Посветено на К., която реши, че приятелството е безсмислена борба!
Беше късна есен, но не падаха листа.
Беше мъртво време и имаше разбити сърца.
Трябваше да очаквам този пречупен ден,
стояща безмълвно като прострелян елен.
Беше късна есен, нямаше и мъгла.
Беше някак тъмно и в моята душа.
Не трябваше да посявам тези семена
от несъществували никога времена.
© Цвети Векова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
