22.10.2007 г., 20:44

БЕШЕ ЛИ ТОВА?

1.3K 0 7
Сама вървях през света.
Срещнах те в нощта.
Прегръщах те до сутринта.
Не исках да дойде деня.

Ти питаше: "Какво е това?"
Просто ме сбърка с любовта,
а любовта е малка лъжа.
Тя е най-красивата тъга.

Аз всичко ти обещавах
и до край ти се отдавах,
даже и на себе си не вярвах,
но, все пак, добре си прекарах.

За теб аз не бях тя.
Аз бях просто жена.
Бях гладна като ламя
и изядох твоята душа.

Ето, тръгвам си сега,
потънала в мъгла.
В мен няма тъга.
Беше ли това?

Лека-полека тръгвам, вървя...
Назад не се обръщам. Пуша...
Бях гладна като ламя...
Изядох не теб, а твоята душа.

п.п. Не пуша и никога не съм пушила. Това е малка жертва в името на римата. Освен това, по някаква причина, през онази 2003, когато съм писала това стихотворение, така ми е звучало добре, а сега не съм на същата емоционална вълна, за да го преработя достатъчно качествено.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Ф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не го променяй , Диди,
    прекрасно си е стихотворението,
    изразява минали емоции в онзи момент.
    Някога ще ти спомня тези преживелици.
    С много обич.
  • Много хубаво!
  • ОК - виж си мейлчето
  • Прекрасно!!!
  • За да стигна до новата вълна трябва да изпиша старите. Просто аз обичам да се отдалечавам достатъчно, от стихотворенията си преди да ги споделя. За да не ми звучат твърде лично и твърде болезнено.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...