22.10.2007 г., 20:44 ч.

БЕШЕ ЛИ ТОВА? 

  Поезия
971 0 7
Сама вървях през света.
Срещнах те в нощта.
Прегръщах те до сутринта.
Не исках да дойде деня.

Ти питаше: "Какво е това?"
Просто ме сбърка с любовта,
а любовта е малка лъжа.
Тя е най-красивата тъга.

Аз всичко ти обещавах
и до край ти се отдавах,
даже и на себе си не вярвах,
но, все пак, добре си прекарах.

За теб аз не бях тя.
Аз бях просто жена.
Бях гладна като ламя
и изядох твоята душа.

Ето, тръгвам си сега,
потънала в мъгла.
В мен няма тъга.
Беше ли това?

Лека-полека тръгвам, вървя...
Назад не се обръщам. Пуша...
Бях гладна като ламя...
Изядох не теб, а твоята душа.

п.п. Не пуша и никога не съм пушила. Това е малка жертва в името на римата. Освен това, по някаква причина, през онази 2003, когато съм писала това стихотворение, така ми е звучало добре, а сега не съм на същата емоционална вълна, за да го преработя достатъчно качествено.
 

© Диди Ф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не го променяй , Диди,
    прекрасно си е стихотворението,
    изразява минали емоции в онзи момент.
    Някога ще ти спомня тези преживелици.
    С много обич.
  • Много хубаво!
  • ОК - виж си мейлчето
  • Прекрасно!!!
  • За да стигна до новата вълна трябва да изпиша старите. Просто аз обичам да се отдалечавам достатъчно, от стихотворенията си преди да ги споделя. За да не ми звучат твърде лично и твърде болезнено.
  • Диди, ще чакаме новите творби, от сегашната емоционална вълна Смело, можеш го! Поздравления!
  • хубаво е
Предложения
: ??:??