БЕШЕ ЛИ ТОВА?
Сама вървях през света.
Срещнах те в нощта.
Прегръщах те до сутринта.
Не исках да дойде деня.
Ти питаше: "Какво е това?"
Просто ме сбърка с любовта,
а любовта е малка лъжа.
Тя е най-красивата тъга.
Аз всичко ти обещавах
и до край ти се отдавах,
даже и на себе си не вярвах,
но, все пак, добре си прекарах.
За теб аз не бях тя.
Аз бях просто жена.
Бях гладна като ламя
и изядох твоята душа.
Ето, тръгвам си сега,
потънала в мъгла.
В мен няма тъга.
Беше ли това?
Лека-полека тръгвам, вървя...
Назад не се обръщам. Пуша...
Бях гладна като ламя...
Изядох не теб, а твоята душа.
п.п. Не пуша и никога не съм пушила. Това е малка жертва в името на римата. Освен това, по някаква причина, през онази 2003, когато съм писала това стихотворение, така ми е звучало добре, а сега не съм на същата емоционална вълна, за да го преработя достатъчно качествено.
Срещнах те в нощта.
Прегръщах те до сутринта.
Не исках да дойде деня.
Ти питаше: "Какво е това?"
Просто ме сбърка с любовта,
а любовта е малка лъжа.
Тя е най-красивата тъга.
Аз всичко ти обещавах
и до край ти се отдавах,
даже и на себе си не вярвах,
но, все пак, добре си прекарах.
За теб аз не бях тя.
Аз бях просто жена.
Бях гладна като ламя
и изядох твоята душа.
Ето, тръгвам си сега,
потънала в мъгла.
В мен няма тъга.
Беше ли това?
Лека-полека тръгвам, вървя...
Назад не се обръщам. Пуша...
Бях гладна като ламя...
Изядох не теб, а твоята душа.
п.п. Не пуша и никога не съм пушила. Това е малка жертва в името на римата. Освен това, по някаква причина, през онази 2003, когато съм писала това стихотворение, така ми е звучало добре, а сега не съм на същата емоционална вълна, за да го преработя достатъчно качествено.
© Диди Ф All rights reserved.
