Сама вървях през света. Срещнах те в нощта. Прегръщах те до сутринта. Не исках да дойде деня.
Ти питаше: "Какво е това?" Просто ме сбърка с любовта, а любовта е малка лъжа. Тя е най-красивата тъга.
Аз всичко ти обещавах и до край ти се отдавах, даже и на себе си не вярвах, но, все пак, добре си прекарах.
За теб аз не бях тя. Аз бях просто жена. Бях гладна като ламя и изядох твоята душа.
Ето, тръгвам си сега, потънала в мъгла. В мен няма тъга. Беше ли това?
Лека-полека тръгвам, вървя... Назад не се обръщам. Пуша... Бях гладна като ламя... Изядох не теб, а твоята душа.
п.п. Не пуша и никога не съм пушила. Това е малка жертва в името на римата. Освен това, по някаква причина, през онази 2003, когато съм писала това стихотворение, така ми е звучало добре, а сега не съм на същата емоционална вълна, за да го преработя достатъчно качествено.
За да стигна до новата вълна трябва да изпиша старите. Просто аз обичам да се отдалечавам достатъчно, от стихотворенията си преди да ги споделя. За да не ми звучат твърде лично и твърде болезнено.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
прекрасно си е стихотворението,
изразява минали емоции в онзи момент.
Някога ще ти спомня тези преживелици.
С много обич.