23.07.2021 г., 0:38

Беше отдавна

1.7K 0 0

 

       Беше отдавна

 

Беше отдавна, на първата среща,

падаха първите жълти листа.

Ти се усмихна и тръгна към мене,

беше единствен, най-ценен в света.

 

Аз те очаквах накрая на моста,

гледах водата, която тече.

Думи бях слушала много и доста,

все за любов ми говореха те.

 

Времето бързо мечтите прогони,

тебе не чакам на моста сега,

само дървото с красивите клони

там ме поглежда със скрита тъга.

 

Беше отдавна, на първата среща,

падаха първите жълти листа.

Ти се усмихна и тръгна към мене,

беше единствен, най-ценен в света.

                Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...