manika74 (Лорита)
20 89
25.03.2011 г., 11:55 ч.

Беше - вече не 

  Поезия
794 0 6

Ще дойда, ще приседна, кротко приласкана

в следобедния полумрак,

а ти, до мен застанал, ще попиташ -

"Защо стигнахме до тук? И как?

Ще търсиш отговори в мене,

без да мога да ги дам.

Аз бях за теб - ти бе за мене, другото не знам!

Навярно всеки своя път вървеше 

и срещнахме се някъде на кръстопът,

засякохме се, хубаво ни беше, 

но никога с теб не сътворихме път!

Сега и двамата мълчим и знаем -

не можем заедно да продължим,

затова сме тук, във тази стая,

на отношенията си края да решим!

Седим, мълчим, и двамата мълчим,

вкопчили се в нещо отминаващо.

Една любов опитваме да разделим,

а това е толкова болезнено! 

Така умопомрачавощо!

Парче за теб, парче за мен - 

от някогашен свят за двама,

вина от теб, вина от мен, 

химери много с мъничко измама.

 

 

 

© Лорита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??