Беше - вече не
Ще дойда, ще приседна, кротко приласкана
в следобедния полумрак,
а ти, до мен застанал, ще попиташ -
"Защо стигнахме до тук? И как?
Ще търсиш отговори в мене,
без да мога да ги дам.
Аз бях за теб - ти бе за мене, другото не знам!
Навярно всеки своя път вървеше
и срещнахме се някъде на кръстопът,
засякохме се, хубаво ни беше,
но никога с теб не сътворихме път!
Сега и двамата мълчим и знаем -
не можем заедно да продължим,
затова сме тук, във тази стая,
на отношенията си края да решим!
Седим, мълчим, и двамата мълчим,
вкопчили се в нещо отминаващо.
Една любов опитваме да разделим,
а това е толкова болезнено!
Така умопомрачавощо!
Парче за теб, парче за мен -
от някогашен свят за двама,
вина от теб, вина от мен,
химери много с мъничко измама.
© Лорита All rights reserved.
