Беше времето

8.01.2013 г., 13:02 ч.

Поезия » Любовна

564 0 8

А беше времето, когато

цветя танцуваха в очите ми

и с дъх на подранило лято

трептяха плахи въпросителни.

Знам, беше времето, когато

за тебе мислех с болна нежност.

Мечтите бяха птиче ято.

Обичах с кротка неизбежност.

Ех, беше времето, когато

покълвах като смело зрънце.

Беснеех весело със вятъра,

защото ти ми беше слънце.

Да, беше... Беше и отмина –

егоистично, подло време.

Сега в косите ми е зима

и студ сърцето ми превзема.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Aylito (Айлин)

2013-01-09T22:19:27+02:00

Ех... !
radenko (Радко Стоянов)

2013-01-08T22:48:52+02:00

Красива тъга по отминалото време. Поздрав!
geni24 (Евгения Георгиева)

2013-01-08T20:51:03+02:00

Тъжно ,но много хубаво! Поздрави!
valia1771 (Ивон)

2013-01-08T16:49:40+02:00

Харесах!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-01-08T15:08:39+02:00

Много, много хубаво, въпреки носталгично- тъжната нотка!
Поздрави, Нина!
Geia (Мария Венциславова)

2013-01-08T14:54:22+02:00

!Поздрав!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-01-08T14:25:56+02:00

Заразява с топлотата, с естествеността на изказа. Благодаря ти, земляче!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-01-08T13:30:36+02:00

Всичко отминава,за да се завърне в нова светлина и да ни напомни че за любовта няма отминало време,тя дебне голямо сърце, където да свие отново гнездото си и макар в косите ни да има сняг, то гори до сетния ни дъх на земята!Поздрав за хубавия стих!