Беше времето
А беше времето, когато
цветя танцуваха в очите ми
и с дъх на подранило лято
трептяха плахи въпросителни.
Знам, беше времето, когато
за тебе мислех с болна нежност.
Мечтите бяха птиче ято.
Обичах с кротка неизбежност.
Ех, беше времето, когато
покълвах като смело зрънце.
Беснеех весело със вятъра,
защото ти ми беше слънце.
Да, беше... Беше и отмина –
егоистично, подло време.
Сега в косите ми е зима
и студ сърцето ми превзема.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
