1.10.2010 г., 12:35

Бетонни икони

898 0 0

 

Вечер този суров град се преражда

от светлини на витрини и въздишки на влюбени.

Притаена романтика очилата изважда

и препрочита красиво делника в рими.

 

И ги няма тълпите от угрижени хора,

в люлки синджирени ме люлеят звездите.

Тишината попивам на града и покоя

на онази алея – там, под липите.

 

Наближавам площада, насреща ми Храма.

Стоя пред вратите му толкова малка.

Не помня кога за последно запалих

свещица за здраве, за благодарност.

 

Потреперих виновна, че мрази ме Бог-а.

А някой грижливо ме потупа по рамото:

„Тази врата отдавна е хлопната,

днес пред икони бетонни се кланяме”.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...