Вечер този суров град се преражда
от светлини на витрини и въздишки на влюбени.
Притаена романтика очилата изважда
и препрочита красиво делника в рими.
И ги няма тълпите от угрижени хора,
в люлки синджирени ме люлеят звездите.
Тишината попивам на града и покоя
на онази алея – там, под липите.
Наближавам площада, насреща ми Храма.
Стоя пред вратите му толкова малка.
Не помня кога за последно запалих
свещица за здраве, за благодарност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up