Oct 1, 2010, 12:35 PM

Бетонни икони

  Poetry » Other
902 0 0

 

Вечер този суров град се преражда

от светлини на витрини и въздишки на влюбени.

Притаена романтика очилата изважда

и препрочита красиво делника в рими.

 

И ги няма тълпите от угрижени хора,

в люлки синджирени ме люлеят звездите.

Тишината попивам на града и покоя

на онази алея – там, под липите.

 

Наближавам площада, насреща ми Храма.

Стоя пред вратите му толкова малка.

Не помня кога за последно запалих

свещица за здраве, за благодарност.

 

Потреперих виновна, че мрази ме Бог-а.

А някой грижливо ме потупа по рамото:

„Тази врата отдавна е хлопната,

днес пред икони бетонни се кланяме”.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...