Без...

7.12.2011 г., 18:46 ч.

Поезия » Философска

652 0 3

Отпил ли си от чашата с безверие

на крачка, от ръба на пропастта,

обмисляш ли поредното безумие

с адреналина, кипнал във кръвта?

Защото бил си дълго в безхаберие -

налучквал си посоките интуитивно,

а покрай теб навсякъде е беззаконие,

защо пък да не действаш импулсивно?

Погълнал дозичката си безсрамие,

какво пък... днес така е модно -

и не помислил за последващо безчестие,

посягаш към дръвчето плодно...

Отсичаш прасковата със безстрашие,

ей тъй... защото ти се иска,

и мислиш после ще е безвъзмездие,

но вече съвестта ти те притиска.

И няма да те оправдае безпаричие,

което мачка егото жестоко...

С убийствена апатия и безразличие -

разбрал, че ненаситно е окото...

Със чиста съвест по-добре в бездомие,

по улиците търсейки спасение -

ще срещаш всеки ден безчувствие,

но ще получиш свойто избавление.

Недей изпада в кома, в безсъзнание,

от уплах, че те е надвил ината,

успех не идва просто без страдание

и винаги си плащаме цената...

Дори изнемощял и тлеещ от безкръвие,

когато в тинята на дъното си стъпил -

поискай си за миг безсмъртие

по пътя, който сам си си поръчал...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.