11.10.2007 г., 14:30

*Без адрес*

1.5K 0 12
Сега разбирам. Не те обичам.
Не означаваш нищо за мен.
Не си усмивка в моето утро.
Не си прегръдка в залез червен.

Простo от теб направих смисъл,
много нужен ми беше до днес.
Сега разбирам, че съм написала
писмо без думи. И без адрес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катрин Мартин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, благодаря ти, Катрин!
    Начетох се и на хубави приказки, а пък за поезията - нека Пинче не ми се сърди, ще я надминеш! Просто от тези две стихотворения си личи - няма как да се скрие талантът!
  • Ех, Кати, малка, сладка, чаровно мила.
    Очароваш. Поезия с талант и сила...


    Поздрав и усмивка.
  • Талантлива си...
    Като мама...
    Генетика!
    Прекрасни сте и двете !
  • зарадвахте ме!

    наистина много ви благодаря!
  • "Сега разбирам, че съм написала
    писмо без думи. И без адрес."
    Крушата не пада по далеч от дъвото!
    Браво принцесо!
    Пиши и не спирай!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...