11.10.2007 г., 14:30

*Без адрес*

1.5K 0 12
Сега разбирам. Не те обичам.
Не означаваш нищо за мен.
Не си усмивка в моето утро.
Не си прегръдка в залез червен.

Простo от теб направих смисъл,
много нужен ми беше до днес.
Сега разбирам, че съм написала
писмо без думи. И без адрес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катрин Мартин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, благодаря ти, Катрин!
    Начетох се и на хубави приказки, а пък за поезията - нека Пинче не ми се сърди, ще я надминеш! Просто от тези две стихотворения си личи - няма как да се скрие талантът!
  • Ех, Кати, малка, сладка, чаровно мила.
    Очароваш. Поезия с талант и сила...


    Поздрав и усмивка.
  • Талантлива си...
    Като мама...
    Генетика!
    Прекрасни сте и двете !
  • зарадвахте ме!

    наистина много ви благодаря!
  • "Сега разбирам, че съм написала
    писмо без думи. И без адрес."
    Крушата не пада по далеч от дъвото!
    Браво принцесо!
    Пиши и не спирай!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...