Oct 11, 2007, 2:30 PM

*Без адрес*

  Poetry
1.5K 0 12
Сега разбирам. Не те обичам.
Не означаваш нищо за мен.
Не си усмивка в моето утро.
Не си прегръдка в залез червен.

Простo от теб направих смисъл,
много нужен ми беше до днес.
Сега разбирам, че съм написала
писмо без думи. И без адрес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катрин Мартин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, благодаря ти, Катрин!
    Начетох се и на хубави приказки, а пък за поезията - нека Пинче не ми се сърди, ще я надминеш! Просто от тези две стихотворения си личи - няма как да се скрие талантът!
  • Ех, Кати, малка, сладка, чаровно мила.
    Очароваш. Поезия с талант и сила...


    Поздрав и усмивка.
  • Талантлива си...
    Като мама...
    Генетика!
    Прекрасни сте и двете !
  • зарадвахте ме!

    наистина много ви благодаря!
  • "Сега разбирам, че съм написала
    писмо без думи. И без адрес."
    Крушата не пада по далеч от дъвото!
    Браво принцесо!
    Пиши и не спирай!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...