Без белило
Без белило и без червило,
грапава, хлевоуста.
Девица с развяна грива,
по-дълга от свойта фуста.
От първи петли препуска,
а вече е икиндия.
Като жарава гореща,
люта като ракия.
Тревата утъпка вече,
не чувства и капка жал,
забива в момък обречен
поглед, по-син от кинжал.
Жребецът във пот потъна,
омекнаха тънките му нозе.
Който свали я от стремето,
блазе му, блазе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
