Без белило и без червило,
грапава, хлевоуста.
Девица с развяна грива,
по-дълга от свойта фуста.
От първи петли препуска,
а вече е икиндия.
Като жарава гореща,
люта като ракия.
Тревата утъпка вече,
не чувства и капка жал,
забива в момък обречен
поглед, по-син от кинжал.
Жребецът във пот потъна,
омекнаха тънките му нозе.
Който свали я от стремето,
блазе му, блазе.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
