Без белило и без червило,
грапава, хлевоуста.
Девица с развяна грива,
по-дълга от свойта фуста.
От първи петли препуска,
а вече е икиндия.
Като жарава гореща,
люта като ракия.
Тревата утъпка вече,
не чувства и капка жал,
забива в момък обречен
поглед, по-син от кинжал.
Жребецът във пот потъна,
омекнаха тънките му нозе.
Който свали я от стремето,
блазе му, блазе.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
