pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
26.07.2019 г., 1:44 ч.

Без билет за Рая 

  Поезия » Философска
394 7 14

 

 

            Де да можех безгрешно да зная

             колко дъжд ми е нужен да мога

             да измия сълзите на Рая...

             И през Ада да стигна до Бога.

 

             " Живот" - Красимира Чакърова

 

 

Този дъжд заваля и прониква до костите чак,

безутешен и бос, галопира и клони прекършва.

Той с безбройни игли шие роба за тъжния мрак,

сякаш тъй ще вали със години и няма да свърши.

 

Но прощавам му аз. Даже моля го пак да вали,

че да може водата човешката кал да измие,

щом от първия вик чак до края така ни боли,

че засяваме сЪлзи по пътя към Рая си ние.

 

И когато отдъхне земята от толкова кал,

а в очите на хората слънчева радост засвети,

непременно ще зная защо съм дошъл и живял

и за Рая оттатък аз сам ще си скъсам билета.

 

25.07.2019

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога наистина
    отглеждам таралежчета
    и крия ги безмилостно
    в усмихнатите редчета.

    Как успя да ме разконспирираш, Ангелче,
    дали това не се дължи на числото 13,
    миличко?
  • На най-светлото момиче в сайта с цялата светлина на сърцето си казвам: благодаря!
  • Удоволствие си, мила Мария! И Светлина! 🌺
  • Винаги ме правиш щастлива с коментарите си за мое стихотворение, Райне, и сърцето ми трепка от радост!
    Благодаря ти!
  • Засяваме сълзи... Отново силна и майсторска поезия с уникална поанта! Дано отдъхне земята и да е светло в очите ни, Мари! Благодаря ти!
  • Благодаря ти за постоянството, с което ме четеш и коментираш толкова радушно всяко мое стихотворение, Ники! Присъствието на млади хора като теб в поетичната ми страничка ме кара да мисля, че успявам и тях да развълнувам, а това ме прави истински щастлива!
  • Разкош е Мария!
    Винаги си в състояние, да ни нахраниш
    с поезия!
    Браво!
  • Сигурно всички трябва да станем по-човеколюбиви, по-сърцати, по-светли по душа, по-добри към замята, която ни е родила! Така ще свършим пречистващата
    сила на стогодишен дъжд и ще измием калта от собствените ни стъпки.
    Благодаря ти, Гюлсер!
  • "...а в очите на хората слънчева радост засвети..." - много човеколюбиво! Как да стане!
  • Ах, момичета, колко щедри похвали ми подарявате! Как да не ви обича човек!
  • Прелюдия към съвършенството!
  • Разкош!
  • Краси, миличка, стихотворението ми е тъжно, но поантата - оптимистична, както в повечето случаи в творчеството ми.
    Благодаря ти, че ме вдъхнови и първа посрещна раждането на това мое поетично детенце! Желая ти вдъхновяващ полет в небето на поезията и нека тя те прави истински щастлива!
  • Така е, Мария, нали казват че "ако искате да видите дъгата, трябва да се примирите с дъжда."
    Красива образност! Поздравления за стиха! Благодаря за вниманието към моя стих. Докосната!
    "Но прощавам му аз. Даже моля го пак да вали,
    че да може водата човешката кал да измие,
    щом от първия вик чак до края така ни боли,
    че засяваме сЪлзи по пътя към Рая си ние."
Предложения
: ??:??