9.05.2012 г., 16:01 ч.

(без)цветно 

  Поезия
758 0 2
Разпилян е животът ми – като кубче на Рубик.
Цветовете си пръснах по места всевъзможни.
Тъкмо ги събера, някой цвят ми се губи.
Бялото съм раздал – светлина на безбожник.

И се връщам към сивото, много дни са такива.
Кръв червена проливам – залеза да запаля
и да яхна нощта, ала птица граблива
ме поваля в безчестие и се връщам окалян.

Колко цвят съм прежалил, колко свидни палитри
съм раздал за любов, за един свят пречистен.
Ех, живот, всичко взе – със съдбата сте хитри,
но сега го разбрах. Любовта далтонист е.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??