Разпилян е животът ми – като кубче на Рубик. Цветовете си пръснах по места всевъзможни. Тъкмо ги събера, някой цвят ми се губи. Бялото съм раздал – светлина на безбожник.
И се връщам към сивото, много дни са такива. Кръв червена проливам – залеза да запаля и да яхна нощта, ала птица граблива ме поваля в безчестие и се връщам окалян.
Колко цвят съм прежалил, колко свидни палитри съм раздал за любов, за един свят пречистен. Ех, живот, всичко взе – със съдбата сте хитри, но сега го разбрах. Любовта далтонист е.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.