(без)цветно
Разпилян е животът ми – като кубче на Рубик.
Цветовете си пръснах по места всевъзможни.
Тъкмо ги събера, някой цвят ми се губи.
Бялото съм раздал – светлина на безбожник.
И се връщам към сивото, много дни са такива.
Кръв червена проливам – залеза да запаля
и да яхна нощта, ала птица граблива
ме поваля в безчестие и се връщам окалян.
Колко цвят съм прежалил, колко свидни палитри
съм раздал за любов, за един свят пречистен.
Ех, живот, всичко взе – със съдбата сте хитри,
но сега го разбрах. Любовта далтонист е.
© Мартин Спасов All rights reserved.
