27.09.2008 г., 10:39

Без да ме боли?!

1.5K 0 4
Сълзи по бузите се стичат,
а теб те няма да ги спреш
и устните "обичам те" изричат,
и умират в сладкия копнеж...

И няма те, аз зная,
но ще почакам още миг...
сърцето трескаво тупти в омая
и чака да зърне твоя лик...

Гледам аз влюбените хора...
минават те край мен...
прегръщат се, но не падат от умора,
а падат още повече във своя плен.

Любовта, която в мен цари
подсказва, че си с друга,
не ми се вярва, че боли
от тази сладко-тежка мъка...

И въпреки, че съм ранена,
от собствен опит знам,
ще се върнеш ти при мене,
да си вземеш още малко и от моя плам...

Ако ли не - дано да си щастлив със нея,
щом с мен не беше ти...
Аз въпреки това умея
ДА ОБИЧАМ, ДАЖЕ ДА МЕ ЗАБОЛИ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Цанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...