Без да ме боли?!
Сълзи по бузите се стичат,
а теб те няма да ги спреш
и устните "обичам те" изричат,
и умират в сладкия копнеж...
И няма те, аз зная,
но ще почакам още миг...
сърцето трескаво тупти в омая
и чака да зърне твоя лик...
Гледам аз влюбените хора...
минават те край мен...
прегръщат се, но не падат от умора,
а падат още повече във своя плен.
Любовта, която в мен цари
подсказва, че си с друга,
не ми се вярва, че боли
от тази сладко-тежка мъка...
И въпреки, че съм ранена,
от собствен опит знам,
ще се върнеш ти при мене,
да си вземеш още малко и от моя плам...
Ако ли не - дано да си щастлив със нея,
щом с мен не беше ти...
Аз въпреки това умея
ДА ОБИЧАМ, ДАЖЕ ДА МЕ ЗАБОЛИ!!!
а теб те няма да ги спреш
и устните "обичам те" изричат,
и умират в сладкия копнеж...
И няма те, аз зная,
но ще почакам още миг...
сърцето трескаво тупти в омая
и чака да зърне твоя лик...
Гледам аз влюбените хора...
минават те край мен...
прегръщат се, но не падат от умора,
а падат още повече във своя плен.
Любовта, която в мен цари
подсказва, че си с друга,
не ми се вярва, че боли
от тази сладко-тежка мъка...
И въпреки, че съм ранена,
от собствен опит знам,
ще се върнеш ти при мене,
да си вземеш още малко и от моя плам...
Ако ли не - дано да си щастлив със нея,
щом с мен не беше ти...
Аз въпреки това умея
ДА ОБИЧАМ, ДАЖЕ ДА МЕ ЗАБОЛИ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Цанова Всички права запазени
