Без да ме боли?!
а теб те няма да ги спреш
и устните "обичам те" изричат,
и умират в сладкия копнеж...
И няма те, аз зная,
но ще почакам още миг...
сърцето трескаво тупти в омая
и чака да зърне твоя лик...
Гледам аз влюбените хора...
минават те край мен...
прегръщат се, но не падат от умора,
а падат още повече във своя плен.
Любовта, която в мен цари
подсказва, че си с друга,
не ми се вярва, че боли
от тази сладко-тежка мъка...
И въпреки, че съм ранена,
от собствен опит знам,
ще се върнеш ти при мене,
да си вземеш още малко и от моя плам...
Ако ли не - дано да си щастлив със нея,
щом с мен не беше ти...
Аз въпреки това умея
ДА ОБИЧАМ, ДАЖЕ ДА МЕ ЗАБОЛИ!!!
© Лора Цанова All rights reserved.