19.07.2019 г., 7:40  

Разкажи!

856 8 17

Разкажи за онази, с която
в нощи будни брояхте звездите,
и забравили време и дати,
утро срещахте без да заспите;

и за лудото биле кажи,
как се пиехте жадно в екстаз ,
и наместо насита, все се търсехте
с нова жажда и страст...

Разкажи как сърцето боли,
да заспиваш сам в тишината,
и насън да се стряскаш дори
и сънуваш как хлопва вратата...

 

Разкажи как парче по парче

като скален камък отло̀мен

се събира разбито сърце...


Няма лек за  болезнени рани -

за това разкажи:

как боли и от спомен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Златна! Дори и раните да оздравеят, от спомена за болката боли. Благодаря ❤️
  • "Няма лек за болезнени рани"

    Благословен ден за теб и твоето семейство, Palenka (П. Антонова)!
  • Благодаря за ❤️ и че ме върна тука, защото така препрочетох и вдъхновението си на Ранрозар
  • Зависи как са изказани. Облечени в стих или разказ не е предателство, а споделяне, защото ако не ги споделиш, влагайки художественост, за какво са ти? Красотата трябва да се споделя, иначе е безсмислена! А спомените си остават, но чувствата трябва да се пренасят в настоящето, защото миналото не е живот!
  • Да, разбрах, че е свързано(провокирано). Знаеш ли... когато изкажа в стих или разказ собствени чувства, спомени... сякаш ме напускат и никога вече не са същите. Сякаш съм ги "предал" и те си отмъщават! Е, проблемът си е мой!

Дилема

Все не мога да реша:
колко да ви разкажа-
колко много грешах,
колко много отложих!
Колко много любов! ...
985 9 15

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...