Разкажи!
Разкажи за онази, с която
в нощи будни брояхте звездите,
и забравили време и дати,
утро срещахте без да заспите;
и за лудото биле кажи,
как се пиехте жадно в екстаз ,
и наместо насита, все се търсехте
с нова жажда и страст...
Разкажи как сърцето боли,
да заспиваш сам в тишината,
и насън да се стряскаш дори
и сънуваш как хлопва вратата...
Разкажи как парче по парче
като скален камък отло̀мен
се събира разбито сърце...
Няма лек за болезнени рани -
за това разкажи:
как боли и от спомен...
© П Антонова All rights reserved.
Е, проблемът си е мой! 
