Без думи
Без думи
Мълчи! Не казвай нито дума.
Мълчи! Недей ме наранява вече,
достатъчно простих...
Мълчи! Как хубава е тишината,
как нежно ни обгръща и тъмата,
как в твоите очи се вглеждам аз,
как хубаво ми е, че няма думи,
няма ги отровните стрели,
а сме само аз и ти... безмълвни.
Прегърни ме, целуни ме...
после се махни... остави ме...
без да казваш нито дума, нито стон.
Във твойто ледено сърце
не ще се никога наместя!
Аз бях поредната игра за теб...
но ни беше хубаво, нали?
Как сгушени седяхме двама,
как нежно шепнеше ми ти лъжи
и страстно впиваше устни в мен
и до болка те обичах аз.
Върви си...
„Приятелка" наричаш ме сега,
лесно е за теб... нали аз съм влюбената.
Мълчи! Приятелите не постъпват така,
приятелите не целуват, не докосват така.
Мълчи! Не ме моли за прошка...
... защото ще простя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиана Кехайова Всички права запазени
