Без думи
" ...Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко."
Валентин Чернев (severianin)
За какво са ни думите, Господи - хладни и слепи,
колко студ и безумие носят и колко рушат,
как сковават живота ни в рамки, фалшиво нелепи,
и с добри намерения колко ли често грешат.
И без тях в тишината на звездната нощ разговарят
на език безсловесно красив и незнаен душите
на поети и птици. По-щастливи са живите твари,
дето нямат език. Но пък те нямат помисли скрити.
На речта да робува орисан е само човекът -
същността изразява или, може би, повече скрива
и се губи в безсмислици глупави нишката лека,
дето свързва невидимо. Смисълът тежко заспива.
Колко често словата ни пукнат грош даже не струват,
как объркват болезнено, остро дълбаят, разделят,
а е толкова просто. Топъл полъх вън клони целува
и разстила настъпваща вечер ефирна дантела.
В полуздрача вечерен, ако кротко приседне до мене
на луната искрящо сияеща сянката светла,
и приятел, понесъл на рамото цяла вселена,
всички думи са вятър, илюзия - всичките клетви.
Ще се слеят, уютно смълчани, две пространства открити,
хармонично две струни ще засвирят мелодия нежна,
две горещи ръце ще изпратят привет на звездите
и на цялата нощна мастиленосиня безбрежност.
Ще запеят над нас звездопадите химн сладкогласен,
ще потънат безпаметно всичките думи тревожни.
Безсловесният разговор сякаш е някак по-ясен,
мълчаливият допир е това, без което не можем.
Не за всичко, навярно, на белия свят се говори.
Сред мълчание само дом щастлив от мечти се изгражда,
тишината разтваря необятни, безкрайни простори,
скрити някъде в нас. И тогава единство се ражда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
Поздрав!!
