Без думи
Като две мастилени
петна,
очите ти попивам
с душевната си
тъкан...
И чашата
катурната
с напукани
от жажда устни,
стене,
върху локвата
от сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Корадов Всички права запазени