Без думи
Като две мастилени
петна,
очите ти попивам
с душевната си
тъкан...
И чашата
катурната
с напукани
от жажда устни,
стене,
върху локвата
от сълзи...
© Константин Корадов All rights reserved.
Като две мастилени
петна,
очите ти попивам
с душевната си
тъкан...
И чашата
катурната
с напукани
от жажда устни,
стене,
върху локвата
от сълзи...
© Константин Корадов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...