Без думи...
Чаша вино, дъждът, тишината.
И Луна, като резенче юни.
Разговор мълчаливо с душата,
че на нея не и трябват думи -
много думи, но пълни с отрова,
с празни погледи - вече не иска.
Натежават понякога хората...
от интриги, от злоба... без истини.
Да заключа сърцето не мога
(в таен ъгъл отглеждам звездици).
И на лошо, наместо лош отговор
подарявам небе. Даже птици.
В тишината не ми е самотно -
имам стих и Луна. Имам книга.
И дъждът, който много охотно
ми шепти за любов. И ми стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
