(Без)Душевност
Безкрайно пусто е без теб.
Без твоите очи.
Без твоите устни.
Без твоя глас -
галещ, шептящ.
Обичам те!
Но как да ти го кажа,
когато те няма...
Очите за пореден път
притварят се.
Закапват едри сълзи.
Липсваш ми.
Толкова много,
че боли.
Сама. Тъжна. И безкрайно празна.
Не искам да свиквам с тишината.
Страх ме е.
Кръвта бушува.
Объркана съм.
Плача и се смея.
Искам те.
Искам те до мен.
Самотна.
Сърцето тупка за теб.
Но е някак мъртво.
Студено ми е.
Защото теб те няма.
Питам се...
Реален ли си или не...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени