(Без)Душевност

Безкрайно пусто е без теб.

Без твоите очи.

Без твоите устни.

Без твоя глас -

галещ, шептящ.

Обичам те!

Но как да ти го кажа,

когато те няма...

Очите за пореден път

притварят се.

Закапват едри сълзи.

Липсваш ми.

Толкова много,

че боли.

Сама. Тъжна. И безкрайно празна.

Не искам да свиквам с тишината.

Страх ме е. 

Кръвта бушува.

Объркана съм.

Плача и се смея.

Искам те.

Искам те до мен.

Самотна.

Сърцето тупка за теб.

Но е някак мъртво.

Студено ми е.

Защото теб те няма.

Питам се...

Реален ли си или не...