Без дъх
Без дъх
Подивя,
без дъх остана.
Страстта...
От погледа на млада дама!
Снежна гръд,
блясък жаден,
сториха те път
от похотта бях предаден.
Луда нощ,
сласт
и никакви задръжки.
Изпитания
уморено ехо
от силите ми мъжки.
Колко слаб съм бил!?
Вярност!
Дръжки!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

