13.11.2011 г., 13:38 ч.  

Без глас 

  Поезия » Философска
448 0 0


Без глас



Разтерзан (в споделяне):...


Умът за надежда ридае без глас,
мисълта е вече камък хладен,
беснее навън ураган във захлас,
а в душата вилнее демон жаден!

-----------------------
Хоров шепот (възмутен):...

Това е ужасяващо, изумително,
много непонятно, оскърбително,
отвратително, каква баналност!
Но нима невидимото е реалност!

------------------------


Разтерзан (но и решителен):...

Бди в умора тайно чистата лъжа,
мръщи черни вежди през нощта,
тъмна, мазна, мръсна и безбожа,
сянка зла, върви навън, не те ща!
.......
- Хей... Хорски Вой!
Усетете юмрука Мой!

.......
-----------------------
Хоров шепот (но вече плах):...

Това е ужасяващо, изумително,
много непонятно, оскърбително,
отвратително, каква баналност!
Но защо невидимото е реалност?


Лъчиста

 

 

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??