без име...
Усмивка, удивление!
Бързо тичаше към мен.
Тъжен поглед, съжаление...
Защо изпитах го към теб в този ден студен?
Капчица блестяща пророни във нощта.
Сълзицата искряща от окото се проля.
Тихо носейки се с плащ злокобен,
гледайки си зад гърба.
Хвърли поглед тъй отровен,
обърна се, усмихна се и умря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
