Без име
Отказвам да призная любовта си,
със мене ще я нося вечно
и забранявам ти в съня ми
на пръсти ти да влизаш, нежно.
Отказвам да треперя, щом те видя –
ще бъда силна, горда и тъй властна.
И с думи никога не ще обидя
женичката до теб така прекрасна.
Отказвам се мираж да гоня,
отказвам да желая обичта ти
и като дух напред-назад да ходя –
не искам да съм бреме във деня ти.
Отказвам се, а ти недей ме пита
защо така съм променена –
приятелството не отлита,
а само болката в една жена сломена.
Недей да питаш – няма да ти кажа
и няма трескаво ръката ти да искам,
на себе си и на света ще го докажа,
а нощем пак възглавницата ще притискам.
Ще бъда силна, ще те преживея,
ще бъда в обществото силна дама,
ще го направя както само аз умея,
но във съня ми тъжен вечно ще сме двама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени