Dec 29, 2009, 9:54 AM

Без име

  Poetry
587 0 0

Отказвам да призная любовта си,

със мене ще я нося вечно

и забранявам ти в съня ми

на пръсти ти да влизаш, нежно.

Отказвам да треперя, щом те видя –

ще бъда силна, горда и тъй властна.

И с думи никога не ще обидя

женичката до теб така прекрасна.

Отказвам се мираж да гоня,

отказвам да желая обичта ти

и като дух напред-назад да ходя –

не искам да съм бреме във деня ти.

Отказвам се, а ти недей ме пита

защо така съм променена –

приятелството не отлита,

а само болката в една жена сломена.

Недей да питаш – няма да ти кажа

и няма трескаво ръката ти да искам,

на себе си и на света ще го докажа,

а нощем пак възглавницата ще притискам.

Ще бъда силна, ще те преживея,

ще бъда в обществото силна дама,

ще го направя както само аз умея,

но във съня ми тъжен вечно ще сме двама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...