Без име

Нощта е стенеща, а ти си самотна.
Искам да върна доброто старо време.
Тялото ти е студено, а душата тъй сиротна
и времето ни - остана без време...


Вулканът напира да изригне от мене.
И огънят в кръвта ми вече шепне.
Ще бъда ли някога същият за тебе,
ще бъдем ли и какво ще стане сетне…


В миражи на щастие обречен,
аз се прокълнах да съм необичан.
В оазиси на страст въвлечен,
аз се заклех да бъда себичен...


И в отговор на тази твоя власт,
аз съм победен от дявола - от тебе.
И жадуващ твоите устни, твоя глас,
моето сърце потрепва пак за тебе...


Двуличен, с две лица съм аз,
безумник, измамен, прозрачен,
и какъв ли не наричан бях,
от думи съм обсебен, от думите не спах...


Без твоята сила, загубен съм, вещице!
Без твоята милост, окаян не искам да бъда!
Върни се, моя малка мръсна блуднице!
Разкъсана от звяра в мен искам да те любя!