3.04.2016 г., 12:06

Без име

837 0 0

 

май 2015 Румяна Славова

 

Безумен мъж
в безумна нощ
безпаметно напи се.

 

Комар игра,
извади нож-
намушка своя близък.

 

В дом без адрес,
мъжът без грош,
окаяно прибра се.

 

Безславно сам,
бездънно лош
почувства се и плака.

 

Мъжът е мъж,
дордето чест, любов
горят в душата!

 

В безумна нощ,
мъжът без ум,
вените преряза.

 

Хартия, молив,
подпис с кръв:
"на една жена без име"...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...