Без име

Poetry » Love

848 0 0

май 2015 Румяна Славова

Безумен мъж
в безумна нощ
безпаметно напи се.

Комар игра,
извади нож-
намушка своя близък.

В дом без адрес,
мъжът без грош,
окаяно прибра се.

Безславно сам,
бездънно лош
почувства се и плака.

Мъжът е мъж,
дордето чест, любов
горят в душата!

В безумна нощ,
мъжът без ум,
вените преряза.

Хартия, молив,
подпис с кръв:
"на една жена без име"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0