Без име си остана...
И вървим към залеза,
забулени в железните си наметала,
от страх ушити.
Крачим и заплитаме мислите си
в изгарящата празнина на
кухината, скрита в нас .
Наслоени пластове-неверие,
забравили чудесата на музикалните кутии в душите си.
Рисуваме забрава, търсим пътища в
карти, които водят наникъде.
Катерим се по стълби, къси за огромните пропасти,
в които тъй дълго оставаме вгледани...
И не разбираме, че там долу, в тъмното
ни чака бесило и един некролог.
забулени в железните си наметала,
от страх ушити.
Крачим и заплитаме мислите си
в изгарящата празнина на
кухината, скрита в нас .
Наслоени пластове-неверие,
забравили чудесата на музикалните кутии в душите си.
Рисуваме забрава, търсим пътища в
карти, които водят наникъде.
Катерим се по стълби, къси за огромните пропасти,
в които тъй дълго оставаме вгледани...
И не разбираме, че там долу, в тъмното
ни чака бесило и един некролог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зоя Всички права запазени
)
